Списък на параграфи

Положението на слугата от притчата, който дължи десет хиляди таланта^[1], илюстрира добре нашето състояние пред Бог. И ние нямаме с какво да платим огромния дълг, който сме натрупали за многото Божи добрини и който сме увеличили със своите лични грехове. Колкото и да се стараем, няма да успеем да върнем равностойно многото, което Господ ни е опростил. Обаче безсилната човешката справедливост е изобилно компенсирана от Божието милосърдие. Той и само Той може да се покаже удовлетворен и да прости нашия дълг „защото е благ, защото Неговата милост е вечна”^[2].

Притчата – както добре помните – има втора част, която е нещо като контрапункт на предишната. Слугата, комуто току-що са опростили една огромна сума, не се смилява над свой другар, който му дължи едва сто динария. Ето тук се проявява скъперничеството на неговото сърце. Строго погледнато, никой не може да му отрече правото да иска своето, ала нещо се бунтува у нас и ни подсказва, че това нетолерантно държане се отклонява от истинската справедливост. Не е редно този, който само миг преди това се е радвал на едно милостиво и пълно с разбиране отношение, да не прояви поне малко търпение към своя длъжник. Обърнете внимание, че справедливостта не се проявява единствено в точното съблюдаване на правата и на задълженията - подобно на задачите по аритметика, които се решават само въз основа на действията събиране и изваждане.

^[1] Срв. Мат. 18:24.

^[2] Пс. 105(106):1.

Християнската добродетел изисква повече от нас – тя ни подтиква да се проявяваме като признателни, мили, великодушни хора; да се държим като верни и честни приятели както в благоприятните периоди, така и при несгодите; да спазваме законите и да уважаваме законните власти; да се поправяме с радост, когато забележим, че сме сбъркали при разглеждането на някой въпрос. Ала най-вече, ако сме справедливи, ще изпълняваме усърдно нашите професионални, семейни и обществени ангажименти: без превземки и без много приказки, работейки упорито и упражнявайки нашите права, които са същевременно и наши задължения.

Аз не вярвам в справедливостта на лентяите, понеже те със своето dolce far niente^[1], както казват италианците, накърняват, и то понякога чувствително, основния принцип на справедливостта - този на труда. Нека да не забравяме, че Бог създаде човека, за да се труди^[2], и другите хора – нашето семейство и народ, цялото човечество, зависят от резултатите на нашия труд. Деца мои, какво ограничено разбиране за справедливост имат хората, които го принизяват до едно просто разпределение на материални блага!

^[1] dolce far niente (ит.) – сладко бездействие – б. пр.

^[2] Срв. Бит. 2:15.

Нечестието и опрощението

Господ се е приближил толкова много до създанията, че всички пазим в сърцето копнежи за възвишеност, тревога да се изкачваме нагоре, да правим добро. Ако сега пробуждам у теб такива стремления, това е, защото искам да се убедиш в сигурността, която Той е поставил в душата ти: ако Го оставиш да действа, ще служиш — от мястото си — като полезен инструмент, с неподозирана резултатност. И за да не се отдалечаваш от малодушие от доверието, което Бог полага в теб, избягвай самонадеяността да презираш наивно трудностите, които ще се появяват на твоя път на християнин.

Не трябва да се учудваме от това. Влечем в нас самите — последствие от падналата природа — принцип на противопоставяне, на отпор на благодатта: това са раните от първородния грях, обострени от нашите лични грехове. Затова трябва да предприемаме онези възкачвания, онези божествени и човешки всекидневни задачи — които винаги се вливат в Любовта към Бог — със смирение, със съкрушено сърце, уверени в божествената помощ и все пак, посвещавайки на тях нашите най-добри сили, сякаш всичко зависи от нас.

Докато се бориш — борба, която ще трае до смъртта — не изключвай възможността да възникват, яростни, вътрешните и външните врагове. И сякаш тази тежест не стига, понякога ще се тълпят в ума ти извършените грешки, може би изобилни. Казвам ти го в името на Бог: не се отчайвай. Ако това се случи — не трябва да се случва непременно, нито ще бъде обичайно нещо — превърни изпитанието в случай, за да се присъединиш повече към Господ, защото Той, Който те е избрал за чедо, няма да те изостави. Позволява изпитанието, за да те подтикне да обичаш повече и да те накара да откриеш с по-голяма яснота Неговата постоянна закрила, Неговата Любов.

Повтарям ти, събери смелост, защото Христос, Който ни прости на кръста, продължава да предлага Своето опрощение в тайнството на покаянието и винаги, за да стигнем до победата, „пред Отца имаме Ходатай Исуса Христа Праведника: и Той е омилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на цял свят“.

Напред, каквото и да се случва! Добре закрилян от Господнята ръка, мисли, че Бог не губи битки. Ако се отдалечиш от Него, каквато и да е причината за това, реагирай със смирението на този, който иска да започва отново и отново; на този, който иска да служи като блуден син всеки ден и също много пъти в хода на двадесет и четирите часа; на този, който иска да излекува съкрушеното си сърце в изповедта, истинско чудо на Божията Любов. В това чудно тайнство Господ очиства душата ти и те залива с радост и със сила, за да не отпадаш в борбата и за да се връщаш неуморно към Бог, дори когато всичко ти се струва мрачно. Освен това, Божията Майка, която е и наша Майка, те закриля със своята майчина грижа и те води в твоя напредък.

Бог не се уморява да прощава

Казва Свещеното Писание, че дори праведник „седем пъти ще падне“. Всеки път, когато съм чел тези думи, моята душа е била разтърсвана от силно потрепване на любов и на болка. Още веднъж Господ ни помага със Своето божествено предупреждение, за да ни говори за Своето милосърдие, за Своята нежност, за Своята милост, които никога не се изчерпват. Бъдете сигурни в това: Бог не обича нашите несъвършенства, но не ги отказва и разчита именно на тях, за да ни направи святи.

Потрепване на любов, ви казвах. Гледам живота си и, честно, виждам, че не съм нищо, не струвам нищо. Нямам нищо, не мога нищо; повече, че аз съм нищото! Но Той е всичко и в същото време е мой и аз съм Негов, защото не ме отблъсква, защото е дарил Себе Си за мен. Съзерцавали ли сте някога по-голяма любов?

И потрепване на болка: защото изпитвам поведението си и се плаша пред купчината от моите нехайства. Стига ми да проследя малкото часове, които съм прекарал на крак в този ден, за да открия толкова много липси на любов, на верен отговор. Опечалява ме наистина моето поведение, но не ми отнема мира. Коленича пред Бог и Му излагам с яснота положението си. Веднага получавам уверението за Неговата помощ и чувствам в дъното на сърцето, че Той ми повтаря бавно: „Meus es tu“, ти си Мой; „знаех — и знам — какъв си; напред!“.

Не може да бъде другояче. Ако се стараем да се поставяме непрекъснато в присъствието на Господ, ще се увеличи нашето упование, констатирайки, че Неговата Любов и Неговият повик остават актуални: Бог не се уморява да ни обича. Надеждата ни показва, че без Него не можем да осъществим дори най-малкото задължение; обаче с Него, с Неговата благодат ще зарастнат нашите рани; ще се облечем в Неговата сила, за да устоим на атаките на врага, и ще станем по-добри. Накратко: съзнанието, че сме като глинени съдове, трябва да ни служи най-вече, за да укрепяваме нашата надежда в Исус Христос.

Добродетелта на надеждата — която се състои в сигурността, че Бог ни управлява със Своето предвидливо всемогъщество и че ни дава средствата, от които се нуждаем — ни изказва постоянната доброта на Господ към хората — към мен, към теб, — винаги разположен да ни изслуша, защото Той никога не се уморява да слуша. Интересуват Го твоите радости, твоите успехи, твоята любов и също твоите мъки, твоята болка, твоите неуспехи. Затова не се надявай на Него, само когато се натъкнеш на своята немощ; обръщай се към своя небесен Отец в благоприятните обстоятелства и в неблагоприятните, прибягвайки до Неговата милосърдна закрила. Увереността в нашата лична нищожност — не се изисква голямо смирение, за да признаем такава реалност: не сме друго, освен куп нули — ще се измени в неустоима твърдост, защото отляво на толкова много нули ще бъде Христос и от това ще излезе безкрайна цифра: „Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя?“.

Свикни да виждаш Бог зад всяко нещо, да знаеш, че Той ни очаква винаги, че ни съзерцава и иска от нас, изисквайки го от нас с право, да Го следваме вярно, без да напускаме мястото, което в този свят ни се е паднало. Трябва да вървим с любяща бдителност, с искрената загриженост да се борим, за да не губим божествената компания.

С поглед към Небето

Да растем в надеждата, защото така ще укрепнем във вярата, истинска „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“. Да растем в такава добродетел, която е прошение към Господ да се увеличава в нас Неговото братолюбие, понеже се уповаваме наистина само на това, което обичаме с всички сили: и си струва да обичаме Господ. Вие сте изпитали като мен, че влюбеният човек дарява себе си, изпълнен със сигурност, с чуден синхрон, който отвежда сърцата дотам да бият в унисон. И какво ли ще е Божията Любов? Не знаете ли, че Христос умря за всеки от нас? Да, за нашето бедно, малко сърце Исус принесе изкупителната жертва.

Често Господ ни говори за наградата, която спечели за нас със Своята смърт и Своето възкресение. „Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз“. Небето е целта на нашия земен път. Исус ни предшества и там, в компанията на Девата и на св. Йосиф — когото аз толкова много почитам, - на ангелите и на светците е в очкаване на нашето пристигане.

Никога не са липсвали еретиците — дори в апостолската епоха — които са се опитвали да изтръгнат надеждата от християните. „И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. Божеството на нашия път — Исус: път, истина и живот — е сигурна гаранция, че ще приключи във вечното щастие, при условие, че не се отдалечаваме от Него.

Как се проявява любовта

Обичам да слушам тези думи, които Светият Дух ни е предал чрез пророк Исаия: „Discite benefacere“, научете се да правите добро. Прилагам това насърчение към различните аспекти на нашата духовна борба, защото християнският живот не може никога да бъде даден за завършен, щом израстването в добродетелите е последствие от един ефективен и всекидневен ангажимент.

В която и да е гражданска дейност как се научаваме? Преди всичко преценяваме целта, която трябва да постигнем, и средствата, които трябва да използваме. След това прилагаме с постоянство такива средства, опитвайки и опитвайки пак, докато създадем вкоренено и солидно разположение на духа. И докато се учим на нещо, откриваме много други неща, на които не сме подозирали съществуването и които ни стимулират да продължим работа, без да казваме никога „стига“.

Любовта към ближния е проява на любовта към Бог. Затова в усилието да ставаме по-добри в тази добродетел не можем да си поставяме никакво ограничение. С Господ единствената мярка е да обичаме без мярка. От една страна, защото няма да успеем никога да отвърнем на това, което Той е направил за нас; от друга, защото и любовта на Бог към създанията се проявява така: свръхизобилна, непресметлива, безгранична.

Всички онези, които са разположени да отворят за Него слушането на душата — и ние сме от тях — Исус учи в проповедта на планината на божествената заповед за братолюбието. И като обобщение заключава: „Но вие обичайте враговете си и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“.

Милосърдието не се ограничава до чисто отношение на състрадание: милосърдието е свръхизобилие на братолюбие, което едновременно води със себе си свръхизобилие на справедливост. Милосърдие означава да поддържаме сърцето в жива плът, по човешки и свръхестествено завладяно от силна, самопожертвователна, великодушна любов. Св. Павел в своя химн на любовта говори за нея така: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“.