Списък на параграфи

Справедливост и любов към свободата и към истината

Още от дете – откакто имам уши да слушам^[1], както казва Писанието - започнах да чувам настойчивите вопли на социалния въпрос. В това няма нищо чудно – това е стара тема, една вечна тема. Може би въпросът е възникнал още когато хората някакси са се организирали и са станали по-видими разликите във възрастта, в схватливостта, в трудовите умения, в заинтересоваността, в личните качества.

Не знам трябва ли все да има социални класи, а и при всички положения не ми е работа да говоря по този въпрос. Особено тук, на това място за молитва, където сме се събрали да говорим за Бог и да разговаряме с Бог, не бих искал никога през живота си да обсъждам друга тема.

Помислете какво бихте избрали от всичко това, което Провидението е оставило на свободното и законно обсъждане на хората. Но на мен като Христов служител ми се налага да отида по-далеч и да ви напомня, че каквото и да става, в никакъв случай не бива да преставаме да бъдем справедливи дори ако за това са нужни прояви на героизъм.

^[1] Срв. Мат. 11:15.

Длъжни сме да браним личната свобода на всички, понеже знаем, че „свободата… Христос ни дарува”^[1].Ако не отстояваме свободата на другите, с какво право ще я искаме за себе си? Трябва да разпространяваме и истината, защото „истината ще ви направи свободни”^[2], а невежеството ще ни зароби. Трябва да защитаваме правото на живот на всички хора; правото да имат необходимото, за да водят достойно съществуване: да работят и да почиват, да избират своето положение в живота, да създават семейство, да раждат деца в брака и да могат да ги отгледат, да са спокойни по време на болест и на старост, да имат достъп до културата, да имат право на сдружаване с други граждани за постигане на законни цели, но на първо място – правото да познаят и да обикнат Бот в пълна свобода, тъй като съвестта, ако е чиста, ще открие следите на Създателя във всяко нещо.

Именно заради това е важно да подчертая – аз не навлизам в политиката, а само заявявам учението на Църквата, че марксизмът е несъвместим с вярата в Христос. Има ли нещо по-враждебно на вярата от една система, при която всичко се основава на унищожаването на любящото присъствие на Бог в душата? Извикайте с цяло гърло, за да се чуе добре гласът ви: не ни трябва марксизъм, за да упражняваме справедливостта. Напротив, тази тежка заблуда поради своя изключително материалистически светоглед, който отрича Бога на мира, възпрепятсвта постигането на щастието и разбирателството сред хората. В християнството намираме светлината, която дава винаги отговор на всички проблеми, стига искрено да се стараем да бъдем католици „не с думи или с език, а с дела и истина!”^[3]. Повтаряйте постоянно тези думи, когато ви се представя възможност – ако нямате, сами си я създайте, повтаряйте ги без да се боите от нищо и без нищо да премълчавате.

^[1] Гал. 5:1.

^[2] Иоан. 8:32.

^[3] 1 Иоан. 3:18.