Списък на параграфи

Дребни неща и духовно детство

Като мисля за онези от вас, които и след толкова години все още си фантазират – с празни и детински измислици подобно на Тартарен Тарасконски, че са на лов за лъвове из коридорите на къщата си, където най-много да срещнат плъх или друго подобно животинче, та, мислейки за тях, ви напомням, че светостта се състои в точното изпълняване на обичайните делнични задължения, придружени от толкова малки борби, които изпълват Господ с радост и с които само Той и всеки от нас е запознат.

Бъдете сигурни, че във всекидневието няма място за блестящи подвизи, защото, между другото, няма и поводи за такива. Обаче не липсват възможности да покажете посредством малкото и обикновеното своята любов към Исус Христос. „И в най-дребното – казва свети Йероним – се проявява величието на душата. Ние не величаем Твореца и не Го съзерцаваме само в небето и земята, в слънцето и моретата, в слоновете, камилите, биволите, конете, леопардите, мечките и лъвовете, ами също и в миниатюрните твари: мравките, комарите, мухите, червейчетата и други от този род, които различаваме повече по телата, отколкото по наименованията им. Както в големите, така и в малките създания ние наблюдаваме едно и също майсторство.По този начин душата, отдадена на Бог, полага в малките работи същото усърдие като в големите“^[1].

^[1] Свети Йероним, Epistolae (Писма – б. пр.), 60, 12 (PL 22, 596).

Непринудеността и простодушието са две чудесни човешки добродетели, които правят човека способен да приемe Христовото послание. И обратното – всичко заплетено, усложнено, всяко шикалкавене на човека издигат стена, която често пречи да чуваме гласа на Господ. Спомнете си за какво Христос упреква фарисеите: че са се заплели в един сбъркан свят, който изисква да се плаща десятък за ментата, копъра и кимиона, отстъпвайки от основните задължения на закона, справедливостта и вярата; че се стараят да прецедят всичко, което пият – да не би да мине и комар дори, а преглъщат цяла камила.^[1]

Не! Нито благородният човешки живот на този, който – без да е виновен – не познава Исус Христос, нито животът на християнина трябва да бъдат нещо необикновено, странно. Човешките добродетели, за които говорим днес, водят до едно заключение. Истински човек е този, който се стреми да бъде правдив, верен, искрен, силен, въздържан, великодушен, спокоен, справедлив, работлив, търпелив. Може да бъде трудно такова поведение, ала никога не е странно. И ако някои му се зачудят, то е защото гледат с размътен поглед – замъглен от тайно малодушие и липса на решителност.

^[1] Вж. Мат. 23:23-24.

Когато чуваме да се говори за гордост, може би си въобразяваме едно властно, завоевателно поведение: сред приветствени възгласи победителят минава - като римски император - под триумфалните арки с леко приведена глава, понеже се бои да не би славното му чело да удари белия мрамор.

Да бъдем реалисти. Такава гордост се ражда само в някоя болна фантазия. Ние трябва да се борим срещу други, по-изтънчени и по-чести нейни форми: гордостта да предпочиташ собствените си преимущества пред тези на другите; високомерието в разговорите, в мислите и в жестовете; почти болезнената докачливост, която се чувства засегната от думи и действия, които по никакъв начин не нанасят някаква обида.

Всичко това може да бъде и е едно често срещано изкушение. Човек се мисли за слънцето, за централната ос на всички околни. Всичко трябва да се върти около него. И нерядко прибягва в това свое нездраво желание до симулиране на болка, тъга, болест, та другите да му обръщат внимание и да го глезят.

По-голямата част от конфликтите, които се появяват във вътрешния живот на много хора, са изфабрикувани от въображението – какво ли са казали, какво ли мнение ще си изградят, може би ще ме помислят за… И така клетата душа се измъчва заради своето жалко самолюбие от съмнения, които са безпочвени. В тези нещастни моменти тя изпитва дълго време горчивина и се опитва да предизвика безпокойство и у останалите – понеже не знае да бъде смирена, понеже не се е научила да забравя себе си, за да се отдаде щедро в служба на другите от любов към Бог.