Списък на параграфи

Бог иска да сме свети

Вие и аз сме част от семейството на Христос, понеже Той самият „ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля“^[1]. Това, че Господ ни е избрал без никаква наша заслуга, ни набелязва една определена цел – личната святост, както категорично ни заявява свети Павел: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени“^[2]. Нека не забравяме думите му. Ние сме в кошарата на Учителя, за да изкачим този връх.

^[1] Еф. 1:4-5.

^[2] 1 Сол. 4:3.

Проповядвал съм постоянно тази свръхестествена и човешка възможност, която Бог, наш Отец, слага в ръката на Своите чеда: да участваме в изкуплението, извършвано от Христос. Изпълвам се с голяма радост, когато намирам това църковно учение в текстовете на отците на Църквата. Св. Григорий Велики твърди: „Християните освобождават от змиите, когато изтръгват злото от сърцето на хората със своето насърчение към добро… Има полагане на ръце върху болните, за да ги лекуваме, когато, виждайки, че ближният отслабва в практикуването на доброто, му предлагаме помощ по хиляди начини, правейки го по-силен по силата на примера. Такива чудеса са толкова по-велики, доколкото се случват в духовната сфера, носейки живот не на телата, а на душите. И вие, ако не се уморявате, ще извършвате подобни чудеса с Божията помощ“ [св. Григорий Велики, Homiliae in Evangelia, 29, 4].

Бог иска всички да бъдат спасени: това е повик и отговорност, които тежат върху всеки от нас. Църквата не е прибежище за привилегировани. „Да не би голамата Църква да е малка част от земята? Голямата Църква е целият свят“ [св. Августин, Enarrationes, 21, 2, 26]. Така пишел св. Августин и добавял: „Накъдето и да се отправиш, там е Христос. Твое наследство са границите на земята; ела, притежавай я цялата заедно с мен“ [св. Августин, Еnarrationes in Psalmos, 21, 2,30]. Спомняте ли си какви били мрежите? Пренатоварени до преливане: нямало място за други риби. Бог очаква пламенно Неговият дом да се напълни; Той е Отец и обича всичките Му чеда да са около Него.

Да ни закриля Богородица, Божия Майка и наша Майка, за да може всеки от нас да служи на Църквата в пълнотата на вярата, посредством даровете на Светия Дух и съзерцателния живот. Всеки от нас, изпълнявайки личните задължения, който са свойствени за него, в своята професия или в своя занаят, и изпълнявайки задълженията на собственото си състояние, да отдава слава с радост на Господ.

Обичайте Църквата, служете й със съзнателната радост на този, който е съумял да се реши на това служение от Любов. И ако видим някой, който върви без надежда, като двамата мъже от Емаус, да се приближим с вяра — не в наше име, а в името на Христос, — за да уверим, че Исусовото обещание не може да отпадне, че Той бди винаги за Своята невеста: няма да я изостави никога. Тъмнината ще премине, защото сме чеда на светлината и сме призвани към вечен живот.

„И ще отрие Бог всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина. И Седящият на престола рече: „Ето, всичко ново творя““. И ми казва: „Напиши, защото тия думи са истински и верни“. След това ми рече: „Свърши се! Аз съм Алфа и Омега, началото и краят; на жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода. Който побеждава, ще наследи всичко и ще му бъда Бог, а той ще ми бъде син“.