Списък на параграфи

Ще продължа този момент от беседата с един цитат, който записах преди години и който и днес е все още актуален. Тогава си записах едни размишления на света Тереза Авилска: „Всичко, на което е съдено да свърши един ден и което не е за слава на Бог, е нищо – дори по-малко от нищо“^[1]. Разбирате ли сега защо една душа престава да се наслаждава на спокойствие и мир, когато се отдалечи от своето предназначение, когато забрави, че Бог я е създал да бъде свята? Старайте се никога да не изпускате от поглед тази свръхестествена цел, дори в моментите на развлечение или на почивка, така необходими както работата в живота на всеки от нас.

Вие можете да стигнете върха на своето професионално развитие, можете да постигнете най-гръмките успехи – като плод на свободната инициатива, която упражнявате в земните си дела. Ала изоставите ли тази свръхестествена цел, която трябва да направлява всичките ни човешки занимания, значи за съжаление сте объркали пътя.

^[1] Срв. Света Тереза Авилска, Книга за моя живот, Фондация „Комунитас”, София 2014, Глава 20, 26.

Но да се върнем на темата. Преди малко ви казах, че можете да постигнете най-блестящите успехи в социалната област, в обществената дейност, в професионалната сфера, ала станете ли немарливи в духовното и отдалечите ли се от Господ, накрая ще сте се провалили с трясък. В очите на Бог – а в крайна сметка това е най-важното – печели този, който се бори да постъпва като истински християнин; средно положение няма. Затова познавате мнозина, които би трябвало да се чувстват много щастливи, преценявайки по човешки положението им, но въпреки това водят едно неспокойно, блудкаво съществуване. На пръв поглед преливат от радост, но почовъркаш ли малко в душата им, ще добиеш тръпчив привкус, нещо по-горчиво и от жлъчката. Това няма да се случи на никого от нас, ако наистина се стараем постоянно да следваме Божията воля, да Го прославяме, да Го възхваляваме и да разпространяваме царството Му сред всички създания.

Гласни молитви и умствена молитва

В този сюжет, в тази жива тъкан на християнската вяра се вграждат като скъпоценни камъни гласните молитви. Божествени формули: „Отче наш…, Радвай се, о, Мария…, Слава на Отца и Сина и Светия Дух…“; или онзи венец от възхвали към Бог и към нашата Майка, който е святата броеница; или толкова и толкова други възгласи, изпълнени с набожност, които нашите братя християни винаги са казвали, още от първите времена.

Св. Августин, коментирайки един стих от псалм 85 — „Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден“ — пише: „Не само един ден. Разбирай думите „цял ден“ в смисъл на „през цялото време“… Само един Човек се разпростира чак до края на света. Това са всички Христови членове онези, които викат: и в настоящето, докато някои вече почиват в Него, други викат; и в последствие, когато ние ще почиваме, ще викат други и след тях — още други“ [св. Августин, Enarrationes in Psalmos, 85, 5]. Не ви ли вълнува мисълта да участвате в тази почит към Създателя, която трае вечно във вековете? Колко е велик човекът, когато се признава за възлюбено създание на Бог и се обръща към Него „tota die“, във всеки миг от своето земно странстване!