Списък на параграфи

Ще продължа този момент от беседата с един цитат, който записах преди години и който и днес е все още актуален. Тогава си записах едни размишления на света Тереза Авилска: „Всичко, на което е съдено да свърши един ден и което не е за слава на Бог, е нищо – дори по-малко от нищо“^[1]. Разбирате ли сега защо една душа престава да се наслаждава на спокойствие и мир, когато се отдалечи от своето предназначение, когато забрави, че Бог я е създал да бъде свята? Старайте се никога да не изпускате от поглед тази свръхестествена цел, дори в моментите на развлечение или на почивка, така необходими както работата в живота на всеки от нас.

Вие можете да стигнете върха на своето професионално развитие, можете да постигнете най-гръмките успехи – като плод на свободната инициатива, която упражнявате в земните си дела. Ала изоставите ли тази свръхестествена цел, която трябва да направлява всичките ни човешки занимания, значи за съжаление сте объркали пътя.

^[1] Срв. Света Тереза Авилска, Книга за моя живот, Фондация „Комунитас”, София 2014, Глава 20, 26.

Борете се срещу прекалената снизходителност, която всеки проявява към себе си. Бъдете взискателни! Понякога обръщаме прекалено внимание на здравето, на почивката, която не бива да ни липсва именно защото ни е необходима – за да се върнем на работа с обновени сили. Но тази почивка – писах го преди много години – не значи да не вършим нищо. Тя значи да се развличаме с дейности, които изискват по-малко усилия.

В други случаи използваме фалшиви извинения, за да не нарушим спокойствието си; забравяме за святата отговорност, тежаща на раменете ни; задоволяваме се да свършим само необходимото, за да претупаме работата; оставяме се да бъдем подведени от аргументирани нелепости, та да седим със скръстени ръце. А сатаната и неговите съюзници не излизат в отпуска. Чуй внимателно и размисли върху това, което пише свети Павел на християните, които служат като роби – той ги призовава да бъдат послушни на господарите си „не със слугуване само за очи като човекоугодници, а като Христови раби, изпълнявайки от душа волята Божия, усърдно служейки, като че служите на Господа, е не на човеци”^[1].Какъв добър съвет – нека го следваме ти и аз!

Нека поискаме просветление от Исус Христос, нашия Господ, и да Го помолим във всеки момент да ни помага да откриваме Божествения смисъл, който превръща нашето професионално призвание в главната ос, върху която се основава и се движи нашето призвание за святост. В Евангелието ще прочетете, че Исус е бил познат като „дърводелецът, Марииният син”^[2]. Така и ние със свята гордост трябва да покажем с делата си, че сме работяги, хора на труда – мъже и жени!

Тъй като следва да се държим винаги като Божи посланици, трябва добре да помним, че не Му служим вярно, когато зарязваме задачите си, когато не споделяме с другите усилията и себеотрицанието при изпълнението на професионалните задължения, когато могат да ни посочат като безделници, несериозни, безотговорни, неорганизирани, мързеливи, негодни хора… Понеже този, който занемарява тези задължения – наглед по-маловажни, трудно ще се справи с онези в духовния живот, които са много по-тежки. „Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.”^[3]

^[1] Еф. 6:6-7.

^[2] Марк. 6:3.

^[3] Лук. 16:10.

Позволете ми да потвърдя още веднъж пътя, който Бог очаква да измине всеки от нас, когато ни призове да Му служим сред света, за да спомагаме за освещаването на другите и да се освещаваме посредством обичайните занимания. С удивителен здрав разум, пропит същевременно с вяра, свети Павел проповядва, че „в Моисеевия закон е писано: не вързвай устата на вол, който вършее”^[1]. И после се пита: „Нима за воловете се грижи Бог? Или казва това главно за нас? – Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи , каквото очаква.”^[2]

Никога християнският живот не се е свеждал до една смазваща плетеница от задължения, която притиска душата с непреодолима сила. Не, той се приспособява съобразно индивидуалните особености – както ръкавицата към ръката, и настоява ние, вършейки обичайните си големи и дребни задачи, да не губим от поглед с помощта на молитвата и умъртвленията свръхестествената цел. Помнете, че Бог обича страстно Своите създания и как ще може да работи магарето, ако не му се дава да яде, ако не му се дава достатъчно време, за да възстанови силите си или ако издържливостта му се пречупва от твърде много удари с тояга? Твоето тяло е като магаренце – точно едно осле бе Божият престол при влизането в Йерусалим – което те носи на гръб по пътищата Божи на земята. Трябва да го обуздаваш, за да не се отклонява от Божите пътеки, а и да го поощряваш, та ходът му да бъде възможно най-радостният и най-бодрият, който може да се очаква от едно магаре.

^[1] Втор. 25:4.

^[2] 1 Кор. 9:9-10.