Списък на параграфи

Обикновено твърдя, че има три неща, които изпълват със задоволство на земята и които дават вечното щастие на небето; те изискват твърда, внимателна, радостна и безспорна вярност: вярата, призванието, което всеки е получил, и моралната чистота. Който остава заплетен в трънаците на пътя — чувствеността, надменността… - ще остане там по своя воля и ако не се поправя, ще бъде нещастник, който е обърнал гръб на Христовата Любов.

Отново казвам, че всички имаме несъвършенства. Но нашите несъвършенства не трябва никога да ни отдалечават от Любовта към Бог, нещо повече — ще ни карат да намираме прибежище в Любовта, ще ни въвеждат в лоното на божествената доброта, както древните воини се намъквали в доспехите си. Онзи вик: „Ecce ego, quia vocasti me“ — повика ме, ето ме! — е нашата защита. Не трябва да се отдалечаваме от Бог, когато откриваме своите крехкости; можем да се борим с нашите несъвършенства, именно защото Бог се уповава на нас.

Добродетелта на надеждата — която се състои в сигурността, че Бог ни управлява със Своето предвидливо всемогъщество и че ни дава средствата, от които се нуждаем — ни изказва постоянната доброта на Господ към хората — към мен, към теб, — винаги разположен да ни изслуша, защото Той никога не се уморява да слуша. Интересуват Го твоите радости, твоите успехи, твоята любов и също твоите мъки, твоята болка, твоите неуспехи. Затова не се надявай на Него, само когато се натъкнеш на своята немощ; обръщай се към своя небесен Отец в благоприятните обстоятелства и в неблагоприятните, прибягвайки до Неговата милосърдна закрила. Увереността в нашата лична нищожност — не се изисква голямо смирение, за да признаем такава реалност: не сме друго, освен куп нули — ще се измени в неустоима твърдост, защото отляво на толкова много нули ще бъде Христос и от това ще излезе безкрайна цифра: „Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя?“.

Свикни да виждаш Бог зад всяко нещо, да знаеш, че Той ни очаква винаги, че ни съзерцава и иска от нас, изисквайки го от нас с право, да Го следваме вярно, без да напускаме мястото, което в този свят ни се е паднало. Трябва да вървим с любяща бдителност, с искрената загриженост да се борим, за да не губим божествената компания.

Тази борба на този, който знае, че е Божие чедо, не води със себе си тъжни откази, мрачни примирения или лишения от радостта: тя е начин да реагира на влюбения, който в труда и в отдиха, в радостта и в страданието мисли за любимия човек и заради него посреща с удоволствие трудностите. В нашия случай, освен това, понеже Бог — настоявам — не губи битки, присъединени към Него, ще бъдем победители. Знам от опит, че ако се приспособявам вярно към Неговите желания, „Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват“.

В битките на душата стратегията понякога е да умеем да изчакваме, тъй като трябва да се прилага уместния лек с търпение, с упоритост. Увеличавайте, прочее, деянията на надежда. Напомням ви, че ще претърпявате поражения или че ще преминавате през възходи и падения — Бог да даде да бъдат недоловими — в духовния си живот, защото никой не е имунизиран срещу тези превратности. Но Господ, Който е всемогъщ и милосърден, ни е дал подходящите средства, за да побеждаваме. Стига да ги използваме, както казвах, с решимостта да започваме отново и отново всеки миг, ако е необходимо.

Пристъпвайте ежеседмично — и всеки път, когато имате нужда от него, но без да изпадате в неоснователно чувство за вина — към святото тайнство на покаянието, тайнството на божественото опрощение. Облечени в благодатта, ще прекосяваме планини, изминавайки възхода на изпълнението на християнския дълг, без да се бавим. Използвайки тези ресурси с добра воля и молейки Господ да ни дава надежда, по-голяма от ден на ден, ще притежаваме заразното веселие на този, който знае, че е Божие чедо: „Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?“. Оптимизъм, прочее: тласкани от силата на надеждата, ще се борим, за да изтрием мазното петно, оставено от сеячите на омраза, и ще открием отново света от една перспектива на радост, защото той е излязъл прекрасен и чист от Божиите ръце. Също толкова прекрасен ще можем да го върнем на Него, ако се научим да се разкайваме.

Какво чудесно нещо, когато Отец ни каже: „Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на Господаря си!“. Изпълнени с надежда! Това е чудото на съзерцателната душа. Живеем от Вяра, от Надежда, от Любов; и Надеждата е нашата сила. Помните ли св. Йоан? „Писах вам, момци, защото сте силни и Божието слово пребъдва във вас и победихте лукавия“. Бог ни притиска заради вечната младост на Църквата и на цялото човечество. Можете да превръщате в божествена реалност всичко, което е човешко, както цар Мидас превръщал в злато всичко, което докоснел.

Не го забравяйте никога: след смъртта ще ви приеме Любовта. И в Божията любов ще намерите отново всички чисти любови, които сте имали на земята. Господ е разпоредил да прекараме краткия ден на нашето съществуване, работейки, и като Неговия Единороден, „правейки добрини“. Междувременно трябва да сме бдителни, да слушаме онези повици, които св. Игнатий Антиохийски чувал в душата си, докато се приближавал часът на мъченичеството: „Ела при Отца“ [св. Игнатий Антиохийски, Epistola ad Romanos, 7], ела при твоя Отец, Който те очаква с нетърпение.

Да молим Богородица, „spes nostra“, да ни разпали със святото желание да живеем всички заедно в дома на Отца. Нищо няма да може да ни тревожи, ако решим да закотвим сърцето към желанието за истинската родина: Господ ще ни води със Своята благодат и ще тика лодката с благоприятен вятър към така светли брегове.