Списък на параграфи

Свети Тома посочва три действия, свързани с тази добродетел на интелекта: търсене на съвет, точно преценяване и отсъждане^[1]. Първото действие на благоразумието е да признае собствената си ограниченост – това е добродетелта на смирението. Да приемем, че при определени въпроси не схващаме всичко, че в много случаи не можем да обхванем някои обстоятелства, които би трябвало да имаме предвид в часа на взимането на решение. Затова прибягваме до съветник, но не до кой да е, а до един съветник, който също като нас искрено желае да обича Бог и вярно да Го следва. Не е достатъчно само да поискаме мнение, а трябва да го потърсим от някой, който може да ни го даде безпристрастно и правилно.

След това трябва да отсъдим, понеже благоразумието обикновено изисква бързо и уместно решение. Понякога е благоразумно да отложим решението, докато не станат ясни за преценката всички подробности; в други случаи би било доста неблагоразумно, ако не започнем възможно най-скоро да вършим на дело това, което смятаме за необходимо да се направи – особено когато е заплашено благото на останалите.

^[1] Вж. свети Тома от Аквино, Сума на теологията, ІІ (2), изд. „Изток-Запад”, 2009 г., въпрос 47, раздел 8.

Благоразумен не е този, който никога не бърка, а онзи, който знае да поправя грешките си. Той е благоразумен, понеже предпочита да не сполучи 20 пъти, отколкото да се остави на течението на удобната безучастност. Той не действа с налудничава прибързаност или с нелепо безразсъдство, но поема риска да решава и не се отказва да постигне доброто от страх да не сбърка. В нашия живот ние срещаме уравновесени съмишленици, които са обективни, които не се поддават на изкушението да наклонят везната на страната, която им изнася. И ние почти инстинктивно им се доверяваме, тъй като те – без да си придават важност и без да вдигат много шум – постъпват винаги добре и праволинейно.

Тази основна добродетел е особено необходима за християнина. Обаче крайната й цел не е социалният мир или спокойствието, да не се предизвикват раздори. Главният й мотив е изпълнението на волята на Бог, който иска да бъдем простодушни, ала не лекомислени, приятели на истината, ала никога прибързани или повърхностни. „Сърцето на разумния придобива знание”^[1]. А това знание е знанието на Божията любов, съвършеното знание. Само то може да ни спаси, като занесе на всички създания плода на мира и разбирателството, а на всяка душа – вечен живот.

^[1] Притч. 18:16.