Списък на параграфи

Ако християнинът се бори да придобие тези добродетели, душата му се отваря, за да получи успешно благодатта на Свети Дух, а положителните човешки качества се подсилват от поривите, които Утешителят влага в душата му. Третото лице на Пресвятата Троица – „на душата сладък гост”^[1]– подарява Своите дарове: мъдрост, ум, благоразумие, сила, знание, благочестие и страх Божи.^[2]

Тогава човек изпитва радост и мир^[3], блаженият мир, вътрешното ликуване като резултат от човешката добродетел на радостта. Когато ни се струва, че всичко рухва пред очите ни, всъщност нищо не рухва, защото „Ти си Бог на моята сила”^[4]. Ако Господ обитава в нашата душа, всичко останало, колкото и важно да ни се струва, е несъществено, временно; докато ние, бидейки съединени с Бог, сме важното, трайното.

Светият Дух ни помага с дара на благочестието да бъдем убедени, че сме Божи синове. А щом сме Божи синове, как можем да бъдем тъжни? Тъгата е шлаката на егоизма; ако искаме да живеем за Господ, няма да ни липсва радостта, макар да забелязваме нашите грешки и нашата нищета. Радостта навлиза до такава степен в молитвения живот, че не ни остава нищо друго, освен да запеем – защото обичаме, а пеенето е дело на влюбени.

^[1] Секвенция в чест на Свети Дух.

^[2] Вж. Ис; 11:2.

^[3] Вж. Гал. 5:22.

^[4] Пс. 42(43): 2.

Ако живеем по този начин, ще носим мир в света; ще съумеем да направим служението на Господ привлекателно за другите, защото „Бог люби оногова, който драговолно дава”^[1]. Християнинът е обикновен член на обществото. Но от сърцето му блика радостта на човек, решен да изпълнява волята на Отца с постоянната помощ на благодатта. И вършейки това, той не се мисли за жертва, не изпитва чувство за малоценност, нито пък смята, че някой го ограничава. Върви с високо вдигната глава, защото е човек и Божие чедо.

Нашата вяра придава особено значение на тези добродетели, които нито един човек не бива да престава да развива. Никой не може да надмине християнина по човечност. Заради това този, който следва Христос, е способен – не по собствени заслуга, а по благодатта на Господ – да направи достояние на околните това, което те често долавят, но не успяват да разберат: че истинското щастие, истинското служение на ближния преминава единствено през сърцето на нашия Изкупител, истински Бог и истински Човек.

Нека призовем Дева Мария, нашата майка, най-съвършеното създание, излязло от Божите ръце. Нека я помолим да ни направи порядъчни хора и тези човешки добродетели, вплетени в един живот с благодати, да се превърнат в най-добрата подкрепа за онези, които заедно с нас работят в света за мира и щастието на всички хора.

^[1] 2 Кор. 9:7.

Не вярвайте ни най-малко на онези, които ви представят добродетелта на смирението като духовно ограничаване на човека или като доживотно осъждане на тъгуване. Да се чувстваш като глинен съд, скрепен с железни скоби – това е постоянен извор на радост, тъй като означава, че си нещо съвсем мъничко пред Бог: едно дете, един син. А нима има по-голяма радост от радостта на човек, който, давайки си сметка, че е слаб и окаян, същевременно знае, че е и дете Божие? Защо се натъжаваме ние, хората? Защото животът на земята не се развива както на нас ни се иска, защото вечно се появяват пречки, които възпрепятстват или затрудняват задоволяването на нашите претенции.

Такова нещо не се случва, когато душата преживява свръхестествената реалност на Божествената синовност. „Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?”^[1] Нека да тъгуват онези, които упорстват и отричат, че са Божи синове – това съм го казвал винаги.

За да приключим, намираме в днешната литургия две молитви, които като стрели трябва да бъдат изстреляни от нашата уста и нашето сърце: „Боже всемогъщи, нека участието в тези Божествени тайни да ни даде благодатта да заслужим небесните дарове“^[2]. И „молим Те, Господи, стори постоянно да Ти служим според Твоята воля”^[3]. Да служим, да служим, деца мои, това е нашият дял; да бъдем „слуги на всички, та в наши дни вярващият народ да расте по заслуги и число”^[4].

^[1] Рим 8:31.

^[2] Молитва в литургията след причастието.

^[3] Молитва за народа в литургията.

^[4] Пак там.

Тук, в присъствието на Бог, Който ни направлява от дарохранителницата — как укрепва реалната близост на Исус! — ще размишляваме върху този нежен Божи дар, надеждата, която изпълва душите ни с веселие: „spe gaudentes“, радостни, защото — ако сме верни — ни очаква безкрайната Любов.

Да не забравяме никога, че за всички — следователно, за всеки от нас — има само два начина да живеем на земята: или живеем божествен живот, борейки се, за да се харесаме на Бог, или живеем животински живот, малко или много по човешки осветен, когато се абстрахираме от Него. Никога не съм се доверявал много на „светците“, които се хвалят, че не са вярващи: обичам ги наистина, както обичам всички хора, мои братя; възхищавам се на тяхната добра воля, която в някои обстоятелства може да бъде героична, но ги съжалявам, защото имат огромното нещастие да им липсва Божията светлина и топлина и неизразимата радост на богословската надежда.

Един искрен, последователен със своята вяра християнин действа лице в лице с Бог, със свръхестествен поглед, работи в този свят, който обича страстно, ангажирайки се в земните събития, с поглед към Небето. Казва ни го св. Павел: „Quae sursum sunt quaerite“; „Търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте“ — за всичко, което е светско, посредством кръщението — „и вашият живот е скрит с Христа в Бога“.